Висока безработица, ниски заплати, застаряващо население - така изглежда ситуацията в

Висока безработица, ниски заплати, застаряващо население - по този начин наподобява обстановката в Босна, която е застрашена от разпад. Единственото ѝ избавление са демокрацията, правовата страна, благосъстоянието и евроинтеграцията.

Вечният огън в Сараево

Всяка година на шести април жителите на босненската столица означават " Деня на Сараево ". На тази дата през 1945-а година градът е освободен от немската окупация, а през 1992-а на този ден стартира обсадата на града от армията на босненските сърби. Ден по-рано босненският парламент афишира за самостоятелна страната, която до тогава е част от.
Редакцията предлага
На същия този ден (5 април 1992-а) над 100 хиляди души се събират в центъра на Сараево на мирна проява. В този миг от централата на сръбската Националистическа партия проехтяват изстрели и двама от стачкуващите падат покосени. Това са първите две жертви на войната в Босна. Още на идващия ден югоармията, която в това време е минала под контрола на сръбските националисти, стартира обсадата на Сараево, траяла 1 425 дни и лишила живота на 11 541 души.

" Етническо пречистване "

В началото на април 1992-а година сръбските националисти стартират брутално етническо пречистване в следените от тяхната войска елементи на Босна за разтрошаване на несръбските елити, на опозицията и на цялото гражданско общество и присъединение на територията към прилежаща Сърбия. През 1993-а година и босненските хърватски националисти атакуват предходните си съдружници - бошняците - за обединяването им със прилежаща Хърватия. Тази " война във войната " продължава повече от година.

В Босна не води война един народ против другия, а някогашни комунистически функционери, прегърнали концепциите на национализма, военни и хора от някогашните секрети служби против популацията, по-голямата част от което желае да живее в народна власт, правова страна и богатство като тези в Западна Европа. Това обаче би означавало завършек на господството на тогавашните елити, които хвърлят всички средства, с цел да предотвратят сходен процес на нещата.

Напразните интернационалните старания

Грешката на интернационалните медиатори, които още от 1991-а година поставят старания да спрат войната в разпадаща се Югославия е, че се пробват да посредничат сред тежко въоръжените нападатели и съвсем беззащитните нападнати, като че ли това е спор сред равностойни съперници.

Последица от тази неправилна оценка бе изпращането на леко въоръжени сили на Организация на обединените нации (ЮНПРОФОР) за налагането на мир в регион, в който към този момент се водеше война. Тези " сини каски " освен не съумяха да наложат нито едно от безбройните " примирия " през идващите три години и половина, само че и се провалиха тотално в предпазената от Организация на обединените нации зона в Сребреница, когато сръбските елементи избиха над осем хиляди босненски мъже и момчета през август 1995-а година.

От Сребреница до Дейтън

Чак този геноцид и сръбските набези против частите на ЮНПРОФОР доведоха до такава степен, че интернационалната общественост наложи подписването в края на 1995-а година на Дейтънския кротичък контракт и приемането на нова конституция. По силата на този контракт Босна остана една страна, само че състояща се от две етнически елементи - Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина, разграничена на 10 кантона, както и една специфична административна зона. Така бе основана една от най-сложните държавни структури в света, в която царува цялостен безпорядък, що се отнася до работата на министерствата и техните пълномощия.

Жители на Сараево бягат от снайперистите на армията на босненските сърби през декември 1994

За съблюдаването на мира следи Върховен представител, който е виновен пред така наречен Съвет за използване на мира, в който вземат участие страните-гаранти на Дейтънския мир - редица европейски страни, в това число Германия, както и Съединени американски щати и Русия.

Държава, която не действа

Дейтън бе неприятен компромис, само че въпреки всичко единственият, който бързо можа да постави завършек на войната, лишила живота на над 100 хиляди и прокудила повече от два милиона души. Лидерите на босненските сърби интерпретираха мирното съглашение като своя победа и през идващите години техният президент Милорад Додик разшири властта си и. Но нито Република Сръбска, нито останалата част от Босна се развиват в сходство с упованията на жителите.

Днес обстановката в дребната страна от Западните Балкани с 3,2 милиона души население е следната: висока безработица, ниски заплати, застаряващо население. Продължителността на живота спада непрекъснато, а младежите бягат в чужбина. В политиката не престават да преобладават все същите някогашни комунисти и националисти като Додик или босненско-хърватския политик Драган Чович, упреквани от опозицията и от интернационалните организации като " Трансперънси интернешънъл " в корупция, клиентелизъм и нарушение на гражданските свободи и човешките права.

Ролята на Путинова Русия

Политиката на националистическите водачи се характеризира с нападателна изразителност, непрекъснати обструкции на политическия развой и постоянни закани за разединение. От години сръбските националисти са подкрепяни от Путинова Русия, която по този метод се пробва да дестабилизира региона, подкопавайки политиката на Европейски Съюз и Съединени американски щати на Западните Балкани.

Милорад Додик на среща с съветския президент Путин в Сочи през септември 2018

Все отново е малко евентуално да се стигне до. Защото нейните управници живеят от непознатите дотации, които поддържат жива многоетническата страна. Освен това е подозрително, че държавните управления на Сърбия и Хърватия желаят обединяване със сърбите и хърватите в Босна, което би трансформирало радикално вътрешнополитическите връзки в техните страни.

От какво се нуждае Босна?

Ако все пак сепаратистите в Босна се опитат да реализират задачите си със мощ, тяхното въстание няма да продължи дълго: най-близката съветска казарма е надалеч, а в самата Босна има ситуирана част на НАТО, състояща се от хиляда бойци, както и още хиляди други в прилежащите на Босна страни като се изключи Сърбия.

Босна по-скоро е застрашена от друго - мъката, почнала след края на войната да продължи до безспир. За да не се случи това, е належащо Върховният представител и Съветът за използване на мира да бъдат преобразувани в работещи институции, чийто мандат да включва и промяна на формулата от Дейтън. Това обаче е допустимо единствено, в случай че Русия не взе участие, тъй като Москва явно не желае Босна да бъде функционираща, демократична и правова страна. Освен това Босна има потребност от ясна вероятност за участие в Европейски Съюз, както и от стопански помощи за повишение на стандарта на живота на популацията.

Демокрация, правова страна, богатство и европейска интеграция - това са работещите принадлежности против властта на мощните групировки в посткомунистическите страни: Босна, Беларус или Русия.